Блог на Ради Тотев

Маракеш е един от четирите големи града в Мароко. Известен е като град на творците и е препочитано място за почивка на мароканците от цялата страна. В сравнение с другите арабски държави, които съм посещавал, Мароко и в частност Маракеш е доста по различен. Местните са доста по умерени в преследването на чужденците в опит да им пордадат нещо. Времето прекарано в града, като изключим лудото движение беше доста спокойно, за което най-вероятно допринася силното полицейско и армейско присъствие. Направи ми впечатление, че цените в голяма част от заведенията и магазините са същите като в централна и западна Европа, докато доходите на местните са доста по-ниски дори от тези в България. Друго нещо което ме учуди беше продажбата на свинско месо в супермаркетите на Карфур. Нещо, което до сега не съм видял в нито една друга арабска държава и е достатъчно показателно до колко страната е отворена към други религии и култури. Основни забележителости за града са площада Джема Ел Фна, където непресън

Това лято с група приятели решихме да отидем до село Маджарово, където да прекараме 3 дни на палатки на брега на р. Арда. Както обикновенно тръгнах без никакви очаквания и преполагах, че природата ще бъде не по различна от тази в горното течение на река Арда в района на селата Арда, Момчиловци и Смилян. Веднъж пристигнали обаче осъзнах, че силно съм се заблудил. Самата река е в пъти по-голяма от това което съм виждал и невероятно чиста. Толкова чиста, че следващите няколко дена къпане, миене на лица и всякакви други дейности свързани с личната хигиена се извършваха в коритото й. Околността е по-малко планинска и по-скоро равнинна. По поречието на реката могат да се видят както залесени хълмове така и голи скали, които взимат дъха ти с красотата си.  Голяма атракция в района са лешоядите, от които могат да се наблюдават няколко различни вида, някои от тях са белоглавия, изключително редкия египетски  и други. Освен лешоядите могат да се видят и други не по малко интересни птици, като ч

Планините Атлас. Планините Атлас се разделят на три части: Висок Атлас, Анти Атлас и Малък Атлас. Общата им дължина е 2500 км и преминават през Алжир, Мароко и Тунис. Масивът отделя средиземноморското и атлантическото крайбрежие от пустинята Сахара. Най-високия връх е Тубкал (Toubkal)  - 4165 м, който е втори по големина за Африка след Килиманджаро. Проходът Тичка (Tizi n'Tichka) Пътят е тесен, изпълнен със звои и склонове от по няколко стотин метра, особено към върха. В момента тече строежа на нов път и тунели под планината. Сурова среда, в която растения, животни и хора намират начин да оцеляват и да живеят.   Модерният път е бил завършен през 1929 година. Преди това прекосяването му с камили е отнемало до 6 месеца.   Най-високата точка на прохода. За разлика от Маракеш, месните живеещи в планината не ти досаждат и не те гонят да купуваш от тях. Поради някаква причина ми напомниха много за родопчаните по скромното си поведение и добрия си нрав

Шоуто Wonder Full (Прекрасно), изпълнено с гениална комбинация на вода и светлина, една от забележителностите в Сингапур, заслужаваща си посещението. Часова програма на шоуто през седмицата: Неделя-Четвъртък: 20:00, 21:30 Петък и Събота: 20:00, 21:30, 23:00 За актуална информация преди да посетите представлението е препоръчително да сверите със следната страница:  http://www.marinabaysands.com/Singapore-Entertainment/WonderFull/ Мястото на представлението може да видите на картата отдолу.

Као Сок е най-големият национален парк и най-голямата запазена дъждовна гора в Тайланд. За съжаление в последните години горите отстъпват място за инфраструктура, нови курорти, големи по площ плантации за маслени плами и каучуково дърво. Мнозина смятат, че джунглата тук е една от най-старите гори в света, като се предполага, че съществува от 160 милиона години. Мястото е обявено за национален парк на 22-ри декември 1982 и е 22-рия поред национален парк в страната. Общата площ е 738.74 кв. км. Двете основни точки са главната квартира в Као Сок, до която се стига след като се отбиеш на на север на 109-ия км на път 401, а другата е пристанището в Рачапрапа, от където тръгват лонгтейл лодки към вътрешноста на язовира и 16-те комплекса с плуващи във водата бунгала ( само 4 от тях са държавни, останалите принадлежат на частници). От главния вход в Као Сок има туристическа пътека, която минава през 6 водопада и стига до последния и най-отдалечен Том Клой. Туристическия център дава разстояние

Пристигаме на острова с ферибот от Краби. Пристанището е претъпкано от местни, чакащи новите си потенциални клиенти. Веднъж преминали през изхода сме нападнати от тълпа шофьори на тук- тук. След като питаме няколко от тях дали знаят къде се намират бунгалата ни, попадаме на един, който знае местоположението им. Започва бесен пазарлък за цента изпълнен с много ръкомахане въртене на очи обяваяване на цени в ниския диапазон от едната страна и във високия от другата страна. Най-накрая стискаме ръце на 100 бата за човек. Ние имаме чуството, че плащаме твърде много – шофьора от своя страна също не изглежда особено доволен, така че преполагам сделката е добра и за двете страни. Товарим двата куфара и двете си раници и се набутваме на Г-образната пейка в останалото свободно, пространство което не е много. Пътуваме в продължение на 20 минути по бетония път, който върви по протежение на цялата западна страна на острова от най-южната точка – Дан Саладан до най-южната - Националния парк. Бунгала