Блог на Ради Тотев

Као Сок е най-големият национален парк и най-голямата запазена дъждовна гора в Тайланд. За съжаление в последните години горите отстъпват място за инфраструктура, нови курорти, големи по площ плантации за маслени плами и каучуково дърво. Мнозина смятат, че джунглата тук е една от най-старите гори в света, като се предполага, че съществува от 160 милиона години. Мястото е обявено за национален парк на 22-ри декември 1982 и е 22-рия поред национален парк в страната. Общата площ е 738.74 кв. км. Двете основни точки са главната квартира в Као Сок, до която се стига след като се отбиеш на на север на 109-ия км на път 401, а другата е пристанището в Рачапрапа, от където тръгват лонгтейл лодки към вътрешноста на язовира и 16-те комплекса с плуващи във водата бунгала ( само 4 от тях са държавни, останалите принадлежат на частници). От главния вход в Као Сок има туристическа пътека, която минава през 6 водопада и стига до последния и най-отдалечен Том Клой. Туристическия център дава разстояние...

Пристигаме на острова с ферибот от Краби. Пристанището е претъпкано от местни, чакащи новите си потенциални клиенти. Веднъж преминали през изхода сме нападнати от тълпа шофьори на тук- тук. След като питаме няколко от тях дали знаят къде се намират бунгалата ни, попадаме на един, който знае местоположението им. Започва бесен пазарлък за цента изпълнен с много ръкомахане въртене на очи обяваяване на цени в ниския диапазон от едната страна и във високия от другата страна. Най-накрая стискаме ръце на 100 бата за човек. Ние имаме чуството, че плащаме твърде много – шофьора от своя страна също не изглежда особено доволен, така че преполагам сделката е добра и за двете страни. Товарим двата куфара и двете си раници и се набутваме на Г-образната пейка в останалото свободно, пространство което не е много. Пътуваме в продължение на 20 минути по бетония път, който върви по протежение на цялата западна страна на острова от най-южната точка – Дан Саладан до най-южната - Националния парк. Бунгала...