Ко Ланта и съседните острови
Пристигаме на острова с ферибот от Краби. Пристанището е претъпкано от местни, чакащи новите си потенциални клиенти. Веднъж преминали през изхода сме нападнати от тълпа шофьори на тук- тук. След като питаме няколко от тях дали знаят къде се намират бунгалата ни, попадаме на един, който знае местоположението им. Започва бесен пазарлък за цента изпълнен с много ръкомахане въртене на очи обяваяване на цени в ниския диапазон от едната страна и във високия от другата страна. Най-накрая стискаме ръце на 100 бата за човек. Ние имаме чуството, че плащаме твърде много – шофьора от своя страна също не изглежда особено доволен, така че преполагам сделката е добра и за двете страни. Товарим двата куфара и двете си раници и се набутваме на Г-образната пейка в останалото свободно, пространство което не е много. Пътуваме в продължение на 20 минути по бетония път, който върви по протежение на цялата западна страна на острова от най-южната точка – Дан Саладан до най-южната - Националния парк. Бунгалата ни се намират на дългия плаж (Long Beach) на острова в средата на плодова градина. От едната страна на бунгалото ни има бананово дърво, а точно отпред кокосово. Самите бунгала са от дърво, полирано в тъмен цвят и вдигнати на бетонни колони. Под самото бунгало има две бамбукови пейки с възглавници, на които може да се поспи или просто да си починеш през най-топлата част от деня.
След като разтоварваме багажа и вадим най-необходимото се отправяме към плажа. Бунгалата ни се намират в най- южната част на плажа, където плажната ивица става по тясна и започват скали. Идеално място за гмуркане и за плаж едновременно. Влизам във водата с плавници и шнорхел и започвам да оглеждам какво има. Поради високата температура на водата коралите са мъртви и избелели, но все още има доста плуваща риба. Видимоста не е много добра и след около 20-30 минути решавам да излезна. Така или иначе е станоло време да се видим с нашия приятел от Египет -Марсело, който работи за местен водолазен клуб от няколко месеца. След като се оправяме излизаме и започваме да търсим мотор за да стигнем обратно до туристическия център Дан Сладан, където е се намира и офиса на въпросния клуб. Намираме мотор за 300 бата на ден с опцията за 250, ако го наемем за една седмица. Оставям си отворена врата, за да проверя цените с Марсело. Зареждаме гориво, защото в Тайланд масова практика е да се дават моторите с гориво на резерва, което допълнително помага на търговията на безнин в бутилки и заминаваме за пристанището. Пристигаме в най-натоварената част на деня, когато туристите започват да излизат по улиците и всички лодки се връщат от дневните екскурзии и водолазни обиколки. След известно обикаляне и питане, намираме мястото и сядаме в срещуположното магазинче на по бира в очакване Марсело да приключи с работата си и да излезне. Мястото вече е пълно с инструктори и водачи от клуба, които водят оживен разговор за изминаия ден и кой какво е видял. Не след дълго се появява и нашия човек. Хубаво е да видиш някой, след като си предполагал, че никога няма да се видите. С Марсело се запознахме в Египет, след което той замина за Непал, а ние обратно за Eвропа. Така и нямаше да се видим, ако не бях видял във фейсбук, че от Непал заминава за Тайланд. След като си поговорихме за известно време, ни запознава с колегите си. Повечето да не кажа всички работещи в клуба са западняци от Швейцария, Дания, Швеция, Канада, Германия, Англия и други. От магазинчето се отправяме към пицария на плажа където тече специална промоция за вечерта и където разговорите продължават. Всички присъстващи освен нас обикалят света от поне няколко години и ни разказват какво им се е случвало и какви приключения са имали. Всички са в страната само по време на сухия сезон и напускат страната в посока Малайзия и Индонезия през април, когато сезона на мусоните е приключил там и започва дъждовния сезон в Тайланд. След няколко часа прекарани с тях решаваме да ги напуснем и да се прибираме да спим. Умората от последните няколко дни, цялото пътуване жегата часовата разлика буквално са ни разбили.
Следващите дни решаваме да опознаем острова. Благодарение на Мартин- швейцареца с когото се запознахме първата вечер имаме доста по евтин мотор от първия, който наехме. Новият ни струва само 185 бата на ден и сме го наели за една седмица. Първо решаваме да минем целия остров по дължина и да стигнем до Националния парк. След като пропуснахме една от отбивките се оказа, че попаднахме на западната страна на острова, където се намира Старият град. Най-старото селище на острова, което е играело важна търговска роля за региона в продължение на стотици години. Пристанището е било междинна точка на всички товарни кораби идващи от арабския свят и на всички китайски, които са отивали към Ориента. Най-вероятно поради тая причина населението обитаващо мястото в наши дни е предимно китайско.
След кратка консултация с навигациата се отправяме към предварително избраната дестинация и след преминаване на последната отсечка от пътя с денивелация от по 30% достигаме до парка. Плащаме по 200 бата на човек и още 5 за мотора и се спускаме до паркинга. Основните места за поосещение са плажът, който изглежда като от пощенска картичка и е абсолютно обезлюден, морския фар над него, маймуните, който се размотават пред административната сграда и тоалетните и туристическата пътека с дължина 2.5 километра. Ако някой някога попадне там и иска да мине пътеката препоръчвам да бъде или рано сутринта или два часа преди залез. Ние попаднахме там по обяд и ни излезна душичката докато я минем. Самата пътека в по- голямата си част е със стъпала, бетон и плочки, с изключение на няколкото моста, които са паднали и трябва да се мине през самото дере на потоците, които за радост са пресъхнали по време на сухия сезон.
По път за националния парк се отбиваме в едно крайпътно заведение точно до един от плажовете където излизат малките рибарски лодки. Там се запознаваме с Бао, собственика, с когото ставаме много близки приятели през следващите няколко седмици. Бао е от типа хора, който никога не забравяш. Изключително колоритен, деен и непрекъснато в някакви неприятности със закона. Заниманията му вклюват бой с петли, състезания по надпяване с птици, лов, производство на самоделно оръжие, тайландкси кик бокс и т.н. Луд за връзване общо взето, но много приятелски настроен и отворен към живота. Женен два пъти за тайландка и американка, от които има 3 деца – 2 от които живеят с него и са изоставени от майка им, другото живее някъде в Щатите и е лишено от контакт с баща си. В неговото заведения тестваме някой от специалните за Тайланд ястия, като салата от папая, скариди в тамаринд сос и също някой от неговите специалитети като пиле в тенекия, което със сигурност ще тествам на някоя от къмпинг екскурзийте, които правим в Европа. Пак там ядохме една от най-вкусните риби на скара и скариди големи почти колкото китката ми. През следващите дни решаваме да го караме по кротко и правим програма която да включва по едно дневно занимание последвано от ден на плажа в почивка.
След ден почивка организираме посещение на четири от островите от източната страна на Ко Ланта. Островите са Ко Хай, Ко Мук, Ко Чеуак, Ко Уен и Ко Ма. Организаторите пращат пикап, който взима туристите от хотелите, след което всички се прехвърлят на пирога на пристанището в Стария град. От там се отива до първия остров, който е по скоро самотна скала в морето, където се спира за около час и се прави гмуркане със шнорхел. След това се отива до Ко Мук и изумрудената пещера. Това по мое лично мнение е най-хубавата част от екскурзията. В пещерата се влиза откъм морето с плуване. Преминаването през нея става също със плуване за около 10 минути в непрогледна тъмнина през по-голямата част. Минава се на тъмно, защото групите са доста големи и единствените хора с фенери са водачите, които са в началото и края на всяка група. Най-хубавата част е когато стигнеш до изхода на пещерата, който води към затворена от всички страни лагуна с тюркоазена вода и бряг с бял пясък. Единственото лошо нещо е, че лагуната е претъпкана от множеството туристи. След пещерата и лагуната следва още едно гмуркане с шнорхели след което се отива на съседния остров – Ко Хай, където екскурзовода подготвя храната на маса на плажа и се обядва. Следва 1 час почивка, в който всеки прави каквото реши – плуване, разходка по плажа или просто слънчеви бани.
Втората ни екскурзия включва разходка със слонове за около един час в джунглата. На гърба на всеки слон е поставена вид пейка, на която могат да седнат двама човека, самия водач е на главата на самия слон. Животните са доста бавни и тромави, но пък язденето им е доста плавно. Всеки пет минути се поспираха ту да хапнат, ту да си отъркат хобота в някое дърво.
След като приключваме с язденето тръгваме през джунглата към водопадите като на път натам се отбиваме в една от пещерите, която е по скоро голяма дупка отколкото пещера. Веднъж снигнали до пресъхналите водопади правим почивка от около 20-30 минути, през което време правим няколко снимки на струйките вода, които се стичат по стените и поемаме обратно към базовия лагер.
По времето, което пристигаме тече шоу с едно 4 годишно слонче, което прави акробатични номера, челна стойка, стоеж на задни крака, като в същото време свири с хармоника и върти обръч с хобота си. След като приключи с акробатиката същото прави слонски масаж на туристите, които се престрашат да легнат под него.
След като мине и тази част, слончето бива възнаградено с ананаси и отива да почива, а ние сме поети от един от местните, който ни развежда между клетките със змии, за които се грижи и от които добива отрова, част от която изпраща в изследователски център в Бангкок, където се работи по разработката на противоотрови. Едни от най-страховитите змии в колекцията му са две кралски кобри, няколко мамби и двойка питони. От него разбираме, че при най-отровните змии веднъж ухапан разполагаш с не повече от 40 минути. След като приключваме и с тази част от програмата, домакините ни поднасят ананас и вода и след това се натоварваме на пикапа и биваме откарани обратно.
След слоновете водопадите и т.н., решаваме да направим първото гмуркане. За целта резервираме Ко Ха. Най-лесното място за гмуркане, като предварително ще направим пробно гмуркане в лагуната за да тестваме новата си екипировка и да определим тежестите, които ще са ни нужни. Пробното гмуркане минава относително добре, първото ми впечатление е, че видимоста не е много добра. Второ ни гмуркане е извън лагуната от външната страна на скалите. Нора ни инструктира по време на брифинга, че течение няма или ако има е съвсем слабо. Лодката пуска първата група водолази и изминава около 200-300 метра, където ни пуска нас като втора група. Планът е ние да се движим бавно по рифа и към края на гмуркането да бъдем застигнати от първата група. Обаче ое първите метри се оказва, че плана няма да го бъде. Течението е ужасно силно и след около 5 минути ожесточена борба решаваме да се откажем. Носейки се като на движещ се ескалатор в аквариум след около още 5 минути се засичаме с първата група, която все още упорито се бори с течението. След кратка пауза в която всички се опитваме да се задържим на едно място и вървят уговорки какво да се прави между водачите още веднъщ се пускаме по пързалката, като този път търсим скали, зад които да се скрием или да се закачим. Някои успяват други не. След около 30 максимум 40 минути въздуха ни вече е на приключване и Марсело надува балон с въздух и го изстрелва на повърхността, за да дадем сигнал на лодката да дойде да ни прибере, като в същото време започваме да правим декомпресационнно спиране на 5 метра за 3 минути.
Веднъж качили се на борда разтоварваме екпировката, събличаме неопрените и отиваме да обядваме. След обяда лодката тръгва обратно за Ланта, като времето да се върнем е около час и половина. Време, през което записваме данните от гмуркането в книжките си, след което се заемаме с измиването на жилетките, неопреновите костюми, регулаторите, плавници маски и т.н. След като приключихме с това все още ни остана време за по едно кафе, цигара и лаф с останалите. Два дена след това и отпочинали се отправяме към друга забележителност на острова – пещерата Као Май Кю (Kao Mai Kaew Cave). Тръгваме рано сутринта с мотора. Пътя за пещерата е маркиран много добре и не губим време в търсене. Пристигайки виждаме, че ние сме първите посетители. Плащаме таксата от 400 бата, oт който 100 отиват за парка и сядаме да чакаме да дойдат още хора, за да се сфрмира група. Не след дълго пристига голяма група от Словакия. Още няколко минути суета и присъединяването на още една двойка от Русия цялата група тръгва през джунглата към входа на пещерата, който е на един час път от паркинга. Водач на групата ни е Лек, който по късно разбирам е човека, който е открил пещерата преди 15 години. Историята е малко, като от приказките, но ще я преразкажа въпреки всичко. По неговите думи точно преди да я открие в продължение на 3 дена имал сънища свързани с въпросната пещера. Всяка нощ му се явявала русалка, която му разказвала за мястото и как са живеели вътре с какво са се забавлявали. Три дни той търсил входа, но все нищо не намирал докато един ден не видял една пчела. Решил да проследи пчелата и да види къде се намира кошера, но вместо до кошера пчелата го отвела до един от входовете на пещерата от сънищата му. Истина или не историята си я бива и на мен лично ми харесва. Самата пещера е на две нива. Ние минахме само първото и това ни отне около 2 часа. Преминаването е всичко друго, но не и лесно. Вътре няма никакво осветление с изключение на начелниците, които ни дадоха. Влиза се през много малка дупка по дървена стълба, на която част от стъпалата бяха счупени и се достига до първата камера. От там по серия стълби подобни на първата дървена стълба се преминава през останалите камери, някои от които с внушителни размери, други по малки, а някои тесни и дълги като коридор с височина от 10-15 метра. В една от големите камери, където от едната страна има голям склон водещ към дупка с подземна река, Лек отново се връща към разказа от сънищата си и ми обяснява, че на това място била пързалката на русалките. Малко по навътре ми показва седиментно отлагане по една от стените, което доста наподобява формата на русалка и ми съобщава, че това е рисунка на русалката от неговите сънища. След 2 часа стръмни изкачвания и спускания, провиране през дупки, стигаме до най-тясната част, където един по един минаваме пълзейки на коремите си. От другата страна виждаме светлината на изхода а точно от лявата страна има още една последна камера на тавана на която висят стотици прилепи. Правим кратка почивка пред пещерата и поемаме обратно към паринга. На връщане пътят ни води през гора от каучуково дърво . За първи път успявам да погледна отблизо как се събира каучука. Всяко едно от дърветата е със спираловидно обелена кора като към долния край на всяка спирала има малко чучурче отвеждащо каучука към малка купичка. Най-добър добив има през дъждовния сезон, а кората се бели постепенно ден след ден. По времето когато се прави последната спирала в основата, горната част на кората е зарастнала и целия процес започва наново. В последните години търсенето на естествен каучук се е повишило и в момента цената на един килограм е достигнала 160 бата за килограм. Доста от хората подменят засажденията си от маслени палми с каучуково дърво. Добития каучук в Тайланд е с едно от най-добрите качества и се ползва дори и за направата на гуми за самолетите. Вървейки през гората Лек ни показва още някои други билки и ни обяснява за какво ги ползват, а също така и типа палма от който се правят навеси и покриви с кратко показно как точно се завива и зашива след това, за да се получи крайния резулатат, който виждаме по колибите и бунгалата. Така неусетно пристигаме до изходната точка, където ядем от традиционните тайландски палачинки с банан, течен шоколад и сладко мляко, след което се яхаме по моторите и потегляме. По път спирам, за да им покажа на словаците на къде да тръгнат за да стигнат до националния парк и след свиркане махане и пожелания за приятно прекарване, се разделяме.
След ден почивка се отправяме към Ко Бида. Втория ни обект за гмуркане в Тайланд. Веднъж напуснали пристанището екипажа приготвя закуската и всички се отправяме към импровизирания бюфет на носа на кораба. След закуската се разтъкаваме за известно време, всеки с чаша кафе или чай в ръка и лафейки си със колегите водолази. След два часа и половина пристигаме и след предварителния брифинг нахлузваме екипировката и се мятаме във водата. Групата ни е от 3-ма човека включително водача ни – Натали от Оксфорд. Голямата атракция за това място са леопардовите акули, които сино се надявам да са там. След около половин час обиколки около рифа успяваме да видим само една риба скорпион ( втората най-отровна риба в света), но малко по-късно се появява Марсело доста ентусиазиран и ни показва, че е видял една от акулите. Марсело тръгва напред а аз започвам да правя уговорки с Натали да го последвам, а те да ни настигнат със Зоя малко по-късно. И аз и Марсело оставаме с впечатлението, че Натали е ОК с това и запрашваме напред, обаче неизминали и 5 метра чуваме чукане зад нас. Оказва се, че Натали хич не била съгласна с плана и се наложи да намалим и да се движим вкупом. След около 10 минути достигаме до мястото и за наше щастие акулата си е все още там, на пясъчното дъно и си спи най-спокойно. Оставаме за известно време и наблюдаваме от разстояние разкошното животно с дължина от 2.5 метра. Малко по-късно мълвата се е разнесла и една по една пристигат и останалите групи. Времето ни за гмуркане почти е изтекло вече и се отправяме по посока на изходната ни точка като същевременно изплуваме на 5 метра дълбочина за декомпресия. Оставаме на повърхноста за около час след което правим второто си за деня гмуркане при Ко Бида - Нок. Същата група същия състав. Освен обичайните неща не виждаме нищо от големите риби, които се надявах да видя. Третото и последно гмуркане за деня е в четири следобед на съседния на Ко Бида обект – Хин Бида. Първото нещо, което виждам с потапянето си е друга леопардова акула, която кръжи на около 10 метра от нас на 1 или 2 метра под повърхноста. Гледката е просто великолепна. Акулата от време на време излиза още по нагоре, като гръбната и перка се показва над повърхноста. Зачудвам се дали са пуснали група със шнорхели и ако са пуснали, какво ли си мислят в този момент. Забавлявайки се с идеята продължавам да се възхищавам на плавните и гъвкави движения на това великолепно същество, докато Натали не ме подканва да продължим напред.
За последното гмуркане сме останали само двамата, Зоя беше вече уморена и нямаше сили за последно влизане. Насочваме се напред и не след дълго се натъкваме на още една двойка леопардови акули, които плуват в тандем. Гледката е още по хубава и това определено вече мога да го впиша като едно от най-интересните си гмуркания. След като приключваме и се прибираме на кораба се започва със оживените истории кой, какво видял. Тези, които се отказаха от последното гмуркане съжаляват а тези, които са го направили описват оживено какво са видяли. След още два часа пристигаме на пристанището, оправяме си екпировката и се запътваме към магазинчето бирария, където вече се е настанил екипажа от другия кораб, който се е прибрал от Ко Ха в 3.30 следобед. След 2 бири и много приказки главата ми е леко замаяна вече и решаваме да се метнем на мотора и да се прибирем, докато още мога да карам. Следващата ни екскурзия е със бърза моторница до островите Пи Пи Дон (Phi Phi Don), Пи Пи Лей (Phi Phi Leh) и Бамбуковия остров (Bamboo island). Първата ни спирка е националния парк Пи Пи Лей и заливът Мая където е сниман филма „Плажът“. Основна атракция за целия район - малкото плажче е препълнено с народ, а в самия залив са спряли около 70 моторници и пироги, като остава една свободна зона оградена с шамандури във водата с размерите на средноголям басейн. Мястото би било невероятно, ако не беше на лице цялата какафония.
Пясъкът е много ситен, почти като брашно и също толкова бял. Водата е тюркоаз преминаваща постепенно в светло син цвят. Самият залив е затворен по такъв начин от скали, че трудно се вижда от открито море. Някои хора, които са отседнали на по големия и заселен остров Пи Пи Дон успяват да резервират по една нощ на палатки на острова и те са единствените, които могат да се насладят на истинската красота на мястото веднъж освободено от ордите туристи. След един час прекаран на Пи Пи Лей се отправяме към големият брат Пи Пи Дон. Моторницата ни спира на кораловия риф пред острова, където правим гмуркане с шнорхел за един час от където поемаме към Бамбуковия остров. Още наближавайки забелязвам колко хубаво и китно място е това островче. Веднъж на брега разбирам, че наистина мястото е една от перлите на андаманово море. Също както в залива Мая пясъка е ситен, мек и ослепително бял. Хората на плажа са много по-малко, а самият плаж е в пъти по голям от този на Пи Пи Лей. Тръгваме встрани от плажа, където са спрели лодките и след 10 минути ходене достигаме до място, което е просто като вълшебно. Бял пясък, заоблени скалички разхвърляни тук там с цвят на кехлибар, водата с карибски цвят, който преминава в тъмно зелено-синьо около 15 метра по навътре, където се намира кораловия риф. В другия край на плажа се намира ниска тропическа горичка, дърветата на която разстилат клоните си над плажа и хвърлят така търсената сянка в обедната жега. Няма нужда да ви казвам, че единия час престой на острова не се помръднх от там.
За тези, които плануват пътуване в тази част на света ще кажа само, че на този остров също може да се остане да се пренощува за една, две нощи. Цената на една палатка за една нощ е 200 бата. За вечеря може да се купи риба от живеещите на острова морски цигани и срещу една бира рейнджъра на парка ще ви сготви рибата. След обиколките на островите , ден на разпускане и още един ден боледувайки, заминавам в ранни зори за последните от обектите за гмуркане – Хин Денг ( Hin Daeng) и Хин Муенг (Hin Mueng). Най-отдалечени от Ко Ланта, достигането им отнема 4 часа с нормално корабче или 2.5 часа с бърза моторница в посока юг. Двата обекта предствляват скали с височина от по около 70 метра, като единия се подава леко над водата, докато другия е напълно покрит и е бил намерен по пълна случайност след, като водолаз е бил отнесен от течение при едно от гмурканията. Точно заради теченията това е единственото място, където спускането се извършва по въже което е закотвено към морското дъно. По същия начин се извършва и изплуването. За мой късмет денят, в който правя гмуркането съвпада с четвърт фаза на луната и течение почти няма, видимоста е уникално добра като достига до 25 метра. По време на гмуркането засичам няколко големи групъра, но освен тях и огромен пасаж риба, с който се сблъскахме след като навлезнахме в силни термики пак се разминавам с близка среща с някои от по- големите видове като манта рей или китова акула. Следващите няколко дена се отдаваме на пълна почивка, като по цял ден сме на плажа а вечер се срещаме с приятели и излизаме за по питие. Няколко дена преди заминаването си от острова правим още едно гмуркане на Ко Ха, където за голямо мое удоволствие успявам да се уредя в малка група, която минава през подводната пещера. Групата беше от трима – водача ни Су, австриеца Анди и аз. Входа за пещерата е тесен вертикален отвор наподобяващ кладенец. Влизането стана един по един, като оставяхме интервал помежду си от около 1 минута. Веднъж спуснали се по отвесния канал пещерата образува малка камера, където групата ни се събра отново. От там минахме сравнително късо разстояние и излезнахме през малък хоризонтален отвор към рифа. По време на тези последни 2 гмурканя успях да видя трудната за откриване арлекинова скарида и паунов лобстер. Доволни от престоя си на Ко Ланта и обиколили почти всичко възможно на острова и около него решаваме, че е време да си стягаме багажите и да продължаваме по пътя си. Следващата ни дестинация са джунглите на Као Сок и язовира намиращ се в същия национален парк.
По път за националния парк се отбиваме в едно крайпътно заведение точно до един от плажовете където излизат малките рибарски лодки. Там се запознаваме с Бао, собственика, с когото ставаме много близки приятели през следващите няколко седмици. Бао е от типа хора, който никога не забравяш. Изключително колоритен, деен и непрекъснато в някакви неприятности със закона. Заниманията му вклюват бой с петли, състезания по надпяване с птици, лов, производство на самоделно оръжие, тайландкси кик бокс и т.н. Луд за връзване общо взето, но много приятелски настроен и отворен към живота. Женен два пъти за тайландка и американка, от които има 3 деца – 2 от които живеят с него и са изоставени от майка им, другото живее някъде в Щатите и е лишено от контакт с баща си. В неговото заведения тестваме някой от специалните за Тайланд ястия, като салата от папая, скариди в тамаринд сос и също някой от неговите специалитети като пиле в тенекия, което със сигурност ще тествам на някоя от къмпинг екскурзийте, които правим в Европа. Пак там ядохме една от най-вкусните риби на скара и скариди големи почти колкото китката ми. През следващите дни решаваме да го караме по кротко и правим програма която да включва по едно дневно занимание последвано от ден на плажа в почивка.
Втората ни екскурзия включва разходка със слонове за около един час в джунглата. На гърба на всеки слон е поставена вид пейка, на която могат да седнат двама човека, самия водач е на главата на самия слон. Животните са доста бавни и тромави, но пък язденето им е доста плавно. Всеки пет минути се поспираха ту да хапнат, ту да си отъркат хобота в някое дърво.
След като приключваме с язденето тръгваме през джунглата към водопадите като на път натам се отбиваме в една от пещерите, която е по скоро голяма дупка отколкото пещера. Веднъж снигнали до пресъхналите водопади правим почивка от около 20-30 минути, през което време правим няколко снимки на струйките вода, които се стичат по стените и поемаме обратно към базовия лагер.
По времето, което пристигаме тече шоу с едно 4 годишно слонче, което прави акробатични номера, челна стойка, стоеж на задни крака, като в същото време свири с хармоника и върти обръч с хобота си. След като приключи с акробатиката същото прави слонски масаж на туристите, които се престрашат да легнат под него.
Веднъж качили се на борда разтоварваме екпировката, събличаме неопрените и отиваме да обядваме. След обяда лодката тръгва обратно за Ланта, като времето да се върнем е около час и половина. Време, през което записваме данните от гмуркането в книжките си, след което се заемаме с измиването на жилетките, неопреновите костюми, регулаторите, плавници маски и т.н. След като приключихме с това все още ни остана време за по едно кафе, цигара и лаф с останалите. Два дена след това и отпочинали се отправяме към друга забележителност на острова – пещерата Као Май Кю (Kao Mai Kaew Cave). Тръгваме рано сутринта с мотора. Пътя за пещерата е маркиран много добре и не губим време в търсене. Пристигайки виждаме, че ние сме първите посетители. Плащаме таксата от 400 бата, oт който 100 отиват за парка и сядаме да чакаме да дойдат още хора, за да се сфрмира група. Не след дълго пристига голяма група от Словакия. Още няколко минути суета и присъединяването на още една двойка от Русия цялата група тръгва през джунглата към входа на пещерата, който е на един час път от паркинга. Водач на групата ни е Лек, който по късно разбирам е човека, който е открил пещерата преди 15 години. Историята е малко, като от приказките, но ще я преразкажа въпреки всичко. По неговите думи точно преди да я открие в продължение на 3 дена имал сънища свързани с въпросната пещера. Всяка нощ му се явявала русалка, която му разказвала за мястото и как са живеели вътре с какво са се забавлявали. Три дни той търсил входа, но все нищо не намирал докато един ден не видял една пчела. Решил да проследи пчелата и да види къде се намира кошера, но вместо до кошера пчелата го отвела до един от входовете на пещерата от сънищата му. Истина или не историята си я бива и на мен лично ми харесва. Самата пещера е на две нива. Ние минахме само първото и това ни отне около 2 часа. Преминаването е всичко друго, но не и лесно. Вътре няма никакво осветление с изключение на начелниците, които ни дадоха. Влиза се през много малка дупка по дървена стълба, на която част от стъпалата бяха счупени и се достига до първата камера. От там по серия стълби подобни на първата дървена стълба се преминава през останалите камери, някои от които с внушителни размери, други по малки, а някои тесни и дълги като коридор с височина от 10-15 метра. В една от големите камери, където от едната страна има голям склон водещ към дупка с подземна река, Лек отново се връща към разказа от сънищата си и ми обяснява, че на това място била пързалката на русалките. Малко по навътре ми показва седиментно отлагане по една от стените, което доста наподобява формата на русалка и ми съобщава, че това е рисунка на русалката от неговите сънища. След 2 часа стръмни изкачвания и спускания, провиране през дупки, стигаме до най-тясната част, където един по един минаваме пълзейки на коремите си. От другата страна виждаме светлината на изхода а точно от лявата страна има още една последна камера на тавана на която висят стотици прилепи. Правим кратка почивка пред пещерата и поемаме обратно към паринга. На връщане пътят ни води през гора от каучуково дърво . За първи път успявам да погледна отблизо как се събира каучука. Всяко едно от дърветата е със спираловидно обелена кора като към долния край на всяка спирала има малко чучурче отвеждащо каучука към малка купичка. Най-добър добив има през дъждовния сезон, а кората се бели постепенно ден след ден. По времето когато се прави последната спирала в основата, горната част на кората е зарастнала и целия процес започва наново. В последните години търсенето на естествен каучук се е повишило и в момента цената на един килограм е достигнала 160 бата за килограм. Доста от хората подменят засажденията си от маслени палми с каучуково дърво. Добития каучук в Тайланд е с едно от най-добрите качества и се ползва дори и за направата на гуми за самолетите. Вървейки през гората Лек ни показва още някои други билки и ни обяснява за какво ги ползват, а също така и типа палма от който се правят навеси и покриви с кратко показно как точно се завива и зашива след това, за да се получи крайния резулатат, който виждаме по колибите и бунгалата. Така неусетно пристигаме до изходната точка, където ядем от традиционните тайландски палачинки с банан, течен шоколад и сладко мляко, след което се яхаме по моторите и потегляме. По път спирам, за да им покажа на словаците на къде да тръгнат за да стигнат до националния парк и след свиркане махане и пожелания за приятно прекарване, се разделяме.
За последното гмуркане сме останали само двамата, Зоя беше вече уморена и нямаше сили за последно влизане. Насочваме се напред и не след дълго се натъкваме на още една двойка леопардови акули, които плуват в тандем. Гледката е още по хубава и това определено вече мога да го впиша като едно от най-интересните си гмуркания. След като приключваме и се прибираме на кораба се започва със оживените истории кой, какво видял. Тези, които се отказаха от последното гмуркане съжаляват а тези, които са го направили описват оживено какво са видяли. След още два часа пристигаме на пристанището, оправяме си екпировката и се запътваме към магазинчето бирария, където вече се е настанил екипажа от другия кораб, който се е прибрал от Ко Ха в 3.30 следобед. След 2 бири и много приказки главата ми е леко замаяна вече и решаваме да се метнем на мотора и да се прибирем, докато още мога да карам. Следващата ни екскурзия е със бърза моторница до островите Пи Пи Дон (Phi Phi Don), Пи Пи Лей (Phi Phi Leh) и Бамбуковия остров (Bamboo island). Първата ни спирка е националния парк Пи Пи Лей и заливът Мая където е сниман филма „Плажът“. Основна атракция за целия район - малкото плажче е препълнено с народ, а в самия залив са спряли около 70 моторници и пироги, като остава една свободна зона оградена с шамандури във водата с размерите на средноголям басейн. Мястото би било невероятно, ако не беше на лице цялата какафония.
За тези, които плануват пътуване в тази част на света ще кажа само, че на този остров също може да се остане да се пренощува за една, две нощи. Цената на една палатка за една нощ е 200 бата. За вечеря може да се купи риба от живеещите на острова морски цигани и срещу една бира рейнджъра на парка ще ви сготви рибата. След обиколките на островите , ден на разпускане и още един ден боледувайки, заминавам в ранни зори за последните от обектите за гмуркане – Хин Денг ( Hin Daeng) и Хин Муенг (Hin Mueng). Най-отдалечени от Ко Ланта, достигането им отнема 4 часа с нормално корабче или 2.5 часа с бърза моторница в посока юг. Двата обекта предствляват скали с височина от по около 70 метра, като единия се подава леко над водата, докато другия е напълно покрит и е бил намерен по пълна случайност след, като водолаз е бил отнесен от течение при едно от гмурканията. Точно заради теченията това е единственото място, където спускането се извършва по въже което е закотвено към морското дъно. По същия начин се извършва и изплуването. За мой късмет денят, в който правя гмуркането съвпада с четвърт фаза на луната и течение почти няма, видимоста е уникално добра като достига до 25 метра. По време на гмуркането засичам няколко големи групъра, но освен тях и огромен пасаж риба, с който се сблъскахме след като навлезнахме в силни термики пак се разминавам с близка среща с някои от по- големите видове като манта рей или китова акула. Следващите няколко дена се отдаваме на пълна почивка, като по цял ден сме на плажа а вечер се срещаме с приятели и излизаме за по питие. Няколко дена преди заминаването си от острова правим още едно гмуркане на Ко Ха, където за голямо мое удоволствие успявам да се уредя в малка група, която минава през подводната пещера. Групата беше от трима – водача ни Су, австриеца Анди и аз. Входа за пещерата е тесен вертикален отвор наподобяващ кладенец. Влизането стана един по един, като оставяхме интервал помежду си от около 1 минута. Веднъж спуснали се по отвесния канал пещерата образува малка камера, където групата ни се събра отново. От там минахме сравнително късо разстояние и излезнахме през малък хоризонтален отвор към рифа. По време на тези последни 2 гмурканя успях да видя трудната за откриване арлекинова скарида и паунов лобстер. Доволни от престоя си на Ко Ланта и обиколили почти всичко възможно на острова и около него решаваме, че е време да си стягаме багажите и да продължаваме по пътя си. Следващата ни дестинация са джунглите на Као Сок и язовира намиращ се в същия национален парк.
Коментари