Джунглите на Као Сок

неделя, април 07, 2013

Као Сок е най-големият национален парк и най-голямата запазена дъждовна гора в Тайланд. За съжаление в последните години горите отстъпват място за инфраструктура, нови курорти, големи по площ плантации за маслени плами и каучуково дърво. Мнозина смятат, че джунглата тук е една от най-старите гори в света, като се предполага, че съществува от 160 милиона години. Мястото е обявено за национален парк на 22-ри декември 1982 и е 22-рия поред национален парк в страната. Общата площ е 738.74 кв. км. Двете основни точки са главната квартира в Као Сок, до която се стига след като се отбиеш на на север на 109-ия км на път 401, а другата е пристанището в Рачапрапа, от където тръгват лонгтейл лодки към вътрешноста на язовира и 16-те комплекса с плуващи във водата бунгала ( само 4 от тях са държавни, останалите принадлежат на частници). От главния вход в Као Сок има туристическа пътека, която минава през 6 водопада и стига до последния и най-отдалечен Том Клой. Туристическия център дава разстоянието от посетителския център до последния водопад като 7 км, но съм готов да поспоря с тях. По моя преценка маршрута е поне 8 км. Пътеката минава през силно пресечена местност с много стръмни спусканя и изкачвания през гъста джунгла, особено последните 2-3 км. Силно препоръчвам на всеки тръгващ към последния водопад да се запаси добре с вода и да тръгне възможно по-рано. На нас целия преход във двете посоки ни отне 8 часа, от които сме прекарали само 1 час на самия водопад и не сме се отбивали до другите по пътя. Пътеката е добре маркирана и може да се мине и без водач. Пак като съвет за тези, който смятат да направят този преход, внимавайте много къде стъпвате, откъде минавате и къде се хващате. Гората е дива и пълна със доста отровни същества, като мамба, кралска кобра, черни скорпиони, тарантули и т.н. За някои от отровите все още няма противоотрови и времената за действие варират от 5 до 40 мин., което няколко километра навътре в джунглата ще означава края ви. Други видове от местна фауна са дивите слонове, прасета и глигани, тапирите, маймуните, който излизат за храна сутрин/ вечер и люлеят дърветата и дори диви тигри. Повечето едри бозайници е по-вероятно да бъдат видяни най-вече през дъждовния сезон, когато излизат и пиявиците по пътеката. Друга местна забележителност е най-голямото цвете в света Рафлезия кери (Rafflesia kerrii), което може да се види да цъфти през януари и февруари. Ако искате да го видите може да наемете някой от местните водачи и цената е 500 бата на човек. Според уики травел до мястото може да се стигне и самостоятелно след като се продължи по път 401 в посока област Такуапа до 111-ия километър където има вход към джунглата през дървено мостче. След известен преход в джунглата има второ разклонение от където трябва да се тръгне надясно. Прехода отнемал по голямата част от деня, според момичетата на рецепцията на нашия комплекс отнемало 7 часа. Аз лично не съм ходил до там, така че не мога да гарантирам. Март месец растението вече няма цвят и е черно. Ако решите да тръгнете по пътя описан в уики травел не забравяйте да си купите предварително билет от входа на резервата. По път за входа за парка от двете страни има офиси на няколко агенции продаващи билети за микробуси, които отпътуват ежедневно за по значимите дестинации а също така предлагат и организирани екскурзии в джuнглата с различна продължителност, езерото и дори организират курсове по оцеляване в дълбоката джунгла с продължителност от 7 до 10 дена.