Блог на Ради Тотев

Пристигаме в Бангкок на време, въпреки закъснението при излитането. Резервирането на билети с прехвърляне в Дубай се оказа добра идея в края на краищата. Часът е 18.40 местно време и веднъж напуснали самолета усещаме драстичната разлика в температурата. Термометъра сочи 30 градуса, което е с около 20 градуса повече от Лондон. Започваме да събличаме дрехите и освен големите раници вече сме и с дрехи в ръцете. Неприятно, но няма какво да се прави. Насочваме се към граничниния контрол и по път установяваме колко мащабна е сградата на летището.  След около 20-30 минути пеша достигаме до КПП-то. След известно чакане на опашка идва и нашия ред. Подаваме паспортите с предварително попълнените имиграционни карти и след няколко секундно соло изпълнение с печатите полицая ни дава документите плюс отрязъка на имиграционата карта с часта за напускането на страната. От там се отправяме към лентите за багажа. Оказва се, че и там късмета е на наша страна. След няколко минутно изчакване пристига пъ

Първия ден в Eгипет е към края си. Седим в бедуинска палатка, слушаме арабска музика, пушим наргиле и пием чай. Ароматите от наргилето и чая са опияняващи и в комбинация с обстановката действат невероятно отпускащо, въпреки че всичко това се случва в хотела ни. Определено имах нужда от нещо подобно след последното интензивно денонощие. Всичко започна с полета ни, който закъсня с 2 часа поради техническа повреда. Последното нещо, което искаш да чуеш, когато се качиш на самолета си, е съобщение от капитана, че има техническа повреда. В нашия случай проблема беше с единия от резервоарите, който даваше грешна информация за количеството гориво. В следствие на това трябваше да бъдат повикани инженери, които да проверят количеството по- добрия старомоден начин, а именно завирайки пръчки в резервоара ( не се шегувам) . Цялата тази суета доведе до закъснение от 2 часа, които изкарахме на борда на самолета натъпкани като сардини и без работещ климатик. Това беше и първото ми пътуване с Ербъс