Египет

Първия ден в Eгипет е към края си. Седим в бедуинска палатка, слушаме арабска музика, пушим наргиле и пием чай. Ароматите от наргилето и чая са опияняващи и в комбинация с обстановката действат невероятно отпускащо, въпреки че всичко това се случва в хотела ни. Определено имах нужда от нещо подобно след последното интензивно денонощие.

Всичко започна с полета ни, който закъсня с 2 часа поради техническа повреда. Последното нещо, което искаш да чуеш, когато се качиш на самолета си, е съобщение от капитана, че има техническа повреда. В нашия случай проблема беше с единия от резервоарите, който даваше грешна информация за количеството гориво. В следствие на това трябваше да бъдат повикани инженери, които да проверят количеството по- добрия старомоден начин, а именно завирайки пръчки в резервоара ( не се шегувам) . Цялата тази суета доведе до закъснение от 2 часа, които изкарахме на борда на самолета натъпкани като сардини и без работещ климатик. Това беше и първото ми пътуване с Ербъс А 300, който за съжаление се оказа доста скапан самолет. Както и да е, след 2 часа прекарани на земя в условия, в които всяка минута е агония, най-накрая излетяхме и след още 5 часа полет пристигнахме в Шарм Ел Шейх. След като бяхме извозени от самолета до терминала бяхме изненадани от абдолютния хаос. Представители на различни компании викаха и насочваха клиентите си към различните гишета от където се закупуват визите (цената беше 15 паунда за човек) . Веднъж закупил визата ти връчват картонче, което се води за имиграционна карта, което трябва да попълниш, след което отиваш към паспортната проверка. Граничният полицай не го интересуваше абсолютно нищо стига да имаш виза и да е попълнена картата, забива ти печат и продължаваш напред. Имах чуството, че и имунизационния паспорт на кучето ми да му бях дал щеше да мине. Тъкмо си мислим, че сме минали и почти се спъвам в някакъв чичка, който седи на някакъв пластмасов стол и прилича на готвач. Оказва се, че не е готвач ами полицай и иска да види паспорта ми ( всички полицаи в Египет са изцяло облечени в бяло единствения цвят на униформите им е пагона). Показвам, той се усмихва, маха ми и съм официално вече в страната. След още известно време прекарано в чакане да се появи багажа ни на лентата се насочваме към чакащия ни микробус.
Първи впечатления. Египтяните обичат свртлините, а ако са мигащи и са във всички цветове от спектъра още по-добре. Пътищата им са в много добро състояние и доста широки. Кръстовища почти няма, а ако има са кръгови, всичко останало са обратни завои и отбивки за съответните курорти (супер досадно и отнемащо време особено ако преди да те докарат в хотела ти трябва да оставят хора в други 4 курорта).
На влизане във всяка курортна зона има полицейски постове подкрепени от воиници с калашници. В курортите наред с националната действа и местна туристическа полиция. Градът може да се каже, че е доста сигурен. Може да се разхождаш денем и нощем без значение мъж или жена. От всякъде ще се опитат да ти продадат нещо, но никой не би ти посегнал. Същото важи и за плажовете. На всеки плаж има охрана. Няма проблем да оставиш каквото и да е било, ще го намериш там където си го оставил без значение колко е ценно. За тези които отиват в Египет и са решили да използват дебитната си карта е препоръчително да теглят пари от машини на египетската национална банка. Таксите, ако има такива ще са по -ниски.Освен  това ако банкомата не върне карата има 24 часова телефонна линия и на следващия ден си я получаваш обратно. Ако не може да намерите такъв питайте някой от местните всичките са доста услужливи, но имайте впредвид, че трябва да му дадете бакшиш. Няма да се помръдне от вас докато не получи нещо. Дори може да надзърта през рамото или да дава инструкций как точно да работиш с банкомата. Като цяло повечето са доста досадни и по някой път доста настъпателно агресивни. На някои от рях това им е работата, колкото и странно да звучи. Задачата им е основно да преследват туристите и да ги вкарат в магазина на работодателя си срещу което получават комисионна. В нашия случай бяха още по настървени в следствие събитията от последната година и половина. Броят на туристите е намалял с 80% откакто е почнала местната революция, което създава впечатление в момента, че има повече магазини и продавачи отколкото клиенти. Нашия хотел беше с леглова база за поне 1000 човека а туристите бяха около 70 максимум 100. Положението беше същото и по останалите хотели. Явно чужденците ги приемат нещата доста сериозно и предпочитат да отидат някъде другаде вместо Египет. Единствения бизнес който не е засегнат са водолазните клубове. Всичките имаха клиенти и бяха заети през цялото време. От двете пристанища на ден излизаха поне 100 корабчета с водолази и гмуркачи. Лудницата всяка сутрин и вечер беше пълна. Сутрин обикновенно отнема повече време защото се минава един вид паспортна проверка, защото се излиза в международни води. Вечер пък се чакаше за маршрутките които трябваше да ни извозят до хотелите. В същото време започваше извозването на празните бутилки от корабчетата. На ден се пълнят и употребяват по 2500 бутилки с въздух. Можете да си представите какъв е броя на водолзите дневно. Имаше рифове на които имах чуството че съм на Граф Игнатиев по обяд в работен ден, толкова беше пренаселено. Най- популярните рифове са в залива Акуаба около Тирановия остров : Гордън, Джаксън, Лагуната и т.н. В суецкия залив по- популярните са Йоланда акулата и Залива на акулата. Морския свят е невероятен от към количество, разнообразие и цветове. Почти на всяко гмуркане може да се видят рибите пеперуда, наполеон, кутия, тръба, стъклена, морей, лъвска, камък, скорпион, крокодил също така и костенурки. За една седмица прекарана в морето не се засякох нито веднъж с делфини под вода, но бяхме ескортирани от група от около 50 на едно от придвижванията ни.

Последните ден и половина нямахме гмурканя за да декомпресираме напълно преди полета и ходехме на коралов плаж да се гмуркаме с шнорхел. Удоволствието беше същото като гмуркането с акваланг. Водата гъмжеше от морски живот плюс екстрите че водата беше топла и нямахме ограничение във времето. Мога спокойно да кажа, че морския живот в Червено море е много по -богат от този в Карибско море, поне по моя преценка.

Температурите през цялото време бяха между 36 и 38 градуса на въздуха и около 24 на водата. За нас това беше ужасно топло, но за местните не беше никакъв проблем. Температурите в разгара на лятото достигат до 50 градуса. Въпреки топлото време всички работят и то по 12 часа на ден. Не съществува фиеста или каквато и да е почивка на обед и дори и да не са много бързи не мога да кажа че бяха бавни или мудни. Дори на моменти бяха прибързани. Нещо което ми направи впечатление беше хаоса, които се създава от количеството мениджъри и персонал на моменти. Единия мениджър казва направи това, след което минава някакъв друг шеф и пита това защо е направено така... На летището за първи път видях хора, които да седят точно пред чек ин-а да разпределят хората и да качват куфарите на кантара. Не само че не помагаха, но и пречеха. През цялото време насочваха хората към по-дългата опашка, а веднъж стигнал до гишето вместо да ти помогнат за   куфара седят пред лената и ти пречат :)
По време на престоя ни се запознахме и със доста добри и интересни хора. Един от тях беше Мустафа, шефа на наргилетата или краля на наргикетата както му виках аз. Интересното беше, че в продължение на 4 дни се обръщахме към него като Хасан и той нищо не казваше, докато един ден не ни каза ухилен до уши, че истинското му име е Мустафа. Питах го защо не ни каза по- рано, а той каза, че имал братовчед Хасан и името не било лошо и нямал нищо против. Същия този Мустафа му предстоеше сватба за момиче което е поискал и чака от 3 години да завърши висшето си образование. Каза че сватбата е за 2000 човека, защото имал голяма рода. Като го питах как ще изхрани и напои толкова хора, Мустафа простичко обясни, че не било толкова сложно, ще му трябва само една крава, ориз и чай :)
Адам пък беше момчето с кърпите и масажист на хотела. Млад пич от околностите на Кайро, който през деня раздаваше кърпи, а през нощта любовта си на чужденките.
Амр беше мениджъра на хотела ни. След малки препирни в самото начало станахме близки. От него научих,че да ти влезнат майстори в къщата е точно толкова лошо в Египет, колкото и в България. Човека се опитваше да организира нещата по телефона чрез жена си, което му костваше ужасно много енергия.
Други личности с които ни се кръстосаха пътищата бяха капитан Мохамед, инстуктора ми Мохамед Кемал, Абдул, с който деляхме една бутилка въздух за около 15 минути (тема за друг разказ) , Якоб, Момо и други на който не запомних имената, но са запечатани в съзнанието ми. Направи ми впечатление, че хората идващи от Асуан са доста скромни и хрисими.

Като цяло останахме доста доволни от почивката. Много ни се искаше да отидем на някои от другите екскурзии като езда с камили и вечеря в бедуинска палатка в пустинията, посещение на манастира в планината Синай, където се вярва, че Господ е предал 10-те си заповеди или пътуване по Нил с лодка от Луксор до Александрия и съответно посещение на пирамидите. За съжаление не ни остана време за нито една от тях, но вярвам че ще имаме възможност да посетим Египет отново и да видим останалите забележителности, които страната предлага.