Блог на Ради Тотев

Краби е административния център на област Краби. Градът не разполага с плаж и повечето туристи минават през него единствено за ден, два, на път за избраната дестинация. Мястото е транспортен център и отправна точка за южните острови – Ко Джам (Koh Jum), Ко Ланта (Koh Lanta), Ко Пи Пи (Koh Phi Phi), Ко Липе (Koh Lipe) и други, също така за Ао Нанг (Ao Nang) с неговите плажове или към Панг Гна (Phang Nga)със свойте скали и популярния остров на Джеймс Бонд. От Краби също така се организират еднодневни екскурзии за редица по-малки острови в района и разходки с каяк по течението на реката с посещение на пещерите и лагуната в близкия Ао Люк (Ao Luek). Ао Нанг се намира в непосредствена близост и може лесно да се достигне със скутер. За тези, които не могат да карат или се притесняват заради обратното движение могат да се възползват от пикапите наречени сонг тоу (Songthaew), които се движат между двата града. Самият плаж на Ао Нанг е малък кошмар. Първата линия на плажа е заета от множеството...

Нощния влак от Бангкок до Сурат Тани е една от опциите за достигане до южните части на страната и островите в Тайландския залив и Андаманово море. От Сурат Тани може да се стигне също така и до джунглите и езерото на националния парк в Као Сок. Въпросния превоз е предпочитан най-вече от туристите, които разполагат с повече време за престой. Тези с кратък престой и ценно време се възползват от евтините вътрешни полети на Air Asia от Бангкок към Ко Самуй или Краби. Ние за щастие сме от първата група плюс това никога до сега не съм бил на влак за толкова дълго време, така че ми беше интересно какво ли е. След като потеглихме на време в 5 вечерта влака започна да си проправя бавно път през Бангкок насочвайки се към западната страна на града от където завива на юг към окончателната си дестинация Куала Лумпур в Малайзия. След няколко часа и преминаването на няколко кръстовища, където противно на правилата в европа влака не винаги е с предимство, се измъкваме от града. По това време вече бе...

Опитвайки се да разберем накъде точно да поемем с отворени карти привличаме вниманието на тук-туците и биваме атакувани за пореден път. Сгъваме картите на бързо, благодарим учтиво, но твърдо и поемаме по пътя си. След около 20-30 минути пеша достигаме до Храма на полегналия Буда – Уот По. Плащаме таксата от 150 бата на човек, което включва и безплатна бутилка минерана вода и влизаме. Архитектурата и обстановката в храма нямат нищо общо с това което сме виждали до момента. Всичко ни изглежда нереално и много екзотично. Навлизайки по навътре осъзнаваме, че в случая не говорим за един храм а по скоро за комплекс от храмове. Град от храмове един вид. В различните храмчета и по големи храмове централно място заема Буда, който може да се види във всякакви пози. В едни е легнал, в други седнал а в най-голямата сграда е полегнал – от където идва всъщност и името на комплекса. Навън между постройките има павирани алеи площадчета, водопади и конусовидни стуктури с височина от около 3 метра, ко...