Опитвайки се да
разберем накъде точно да поемем с отворени карти привличаме вниманието на
тук-туците и биваме атакувани за пореден път. Сгъваме картите на бързо,
благодарим учтиво, но твърдо и поемаме по пътя си. След около 20-30 минути пеша
достигаме до Храма на полегналия Буда – Уот По. Плащаме таксата от 150 бата на
човек, което включва и безплатна бутилка минерана вода и влизаме. Архитектурата
и обстановката в храма нямат нищо общо с това което сме виждали до момента.
Всичко ни изглежда нереално и много екзотично. Навлизайки по навътре
осъзнаваме, че в случая не говорим за един храм а по скоро за комплекс от
храмове. Град от храмове един вид. В различните храмчета и по големи храмове
централно място заема Буда, който може да се види във всякакви пози. В едни е
легнал, в други седнал а в най-голямата сграда е полегнал – от където идва
всъщност и името на комплекса. Навън между постройките има павирани алеи
площадчета, водопади и конусовидни стуктури с височина от около 3 метра, които
са много и присъстват навсякъде. Всяка една от вратите към малките дворчета и
външните врати има от двете си страни страховити статуи на воиници, някаква
смесица между хора и вид животни, въоръжени с мечове, пики и друго оръжие.
Самите дворчета имат по периметъра си навес, под който могат да се видят редици и
редици от Буда в стойка лотус със златно покритие. В комплекса оставаме за около 3 часа и може да се каже, че сме видяли почти
всичко.
--> Първата седмица на месец май изкарахме почивайки в село Давидково. Малко китно селце в Родопите (любимите ми планини). От доста време обикалям по тези места, но досега не бях чувал родопския диалект. Този път ми се отдаде тази възможност. Оказа се, че човек трябва да се позапознае за доста от думите, за да разбере смисъла на това което му говорят, а и за да се избегнат недоразумения. Например думата "копеле" няма негативен смисъл ами означава момче или пък "опишкал съм се", което ще рече убол съм се, а не напикал съм се. Впечатление ми направи и факта, че има много разновидности за думата "много", ето ги и тях поне тези които знам: еце, букадър, шукадър, дерин. Ето и още един израз за района: "Ищеш ли кукуди в гюся", което ще рече Искаш ли юмруци в гърдите, местна заплаха за саморазправа;) По-надолу ще направя един кратък речник на думите които чух там. Сигурно това няма да е пълния списък, но смятам и занапред да записвам каквото чуя...
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
Коментари