От Бангкок до Сурат Тани

Нощния влак от Бангкок до Сурат Тани е една от опциите за достигане до южните части на страната и островите в Тайландския залив и Андаманово море. От Сурат Тани може да се стигне също така и до джунглите и езерото на националния парк в Као Сок. Въпросния превоз е предпочитан най-вече от туристите, които разполагат с повече време за престой. Тези с кратък престой и ценно време се възползват от евтините вътрешни полети на Air Asia от Бангкок към Ко Самуй или Краби. Ние за щастие сме от първата група плюс това никога до сега не съм бил на влак за толкова дълго време, така че ми беше интересно какво ли е. След като потеглихме на време в 5 вечерта влака започна да си проправя бавно път през Бангкок насочвайки се към западната страна на града от където завива на юг към окончателната си дестинация Куала Лумпур в Малайзия. След няколко часа и преминаването на няколко кръстовища, където противно на правилата в европа влака не винаги е с предимство, се измъкваме от града. По това време вече беше тъмно и не можеше да се види много. След като изпуших няколко цигари в тоалетната на вагона, където ме насочи нашия интендант реших да се разходя до ресторант вагона, докато чакам да пристигне предварително поръчаната ни храна от същото това място. Следвайки кондукторите, с които се засекох на път натам и с бавна стъпка най-накрая стигам до целта си. Мястото буквално вибрира от звуците на стерео уредба надута до максимум. Музиката е диско хитове от 90-те години. Всички прозорци са отворени и от двете страни на пътеката са разположени напречно маси с пейки от двете страни. Нямаше хора на нито една от масите. Реших да седна да изпуша една цигара и веднага пристигна сервитьора да ме пита какво искам. Казах му, че нищо не искам, а той от своя страна ме уведоми, че не мога да седя без да консумирам. След като изпуших една цигара на прозореца до кухнята се върнах обратно до местата ни. Малко по-късно пристигна и вечерята ни, която бях поръчал няколко часа по рано. След като поставиха маса, която измъкнаха изпод една от седалките и я фиксираха се нахвърлихме върху храната. Приключихме набързо и отидохме да си мием зъбите. Когато се върнахме масата беше вече разчистена и прибрана обратно, седалките спуснати и горното легло свалено. Интенданта ни оправяше леглата за спане и лека полека всеки един в купето се ориентира към легото си. Цялата организация на вагона беше като от филма Трансформърите.

След 12 часа път и над 900 километра в 5 сутринта пристигаме в Сурат Тани. След 10-15 минути идва автобус, който ни откарва до автогарата, от където след известна пауза се прекачваме на по-голям автобус за Краби.