Най-важните открития за 2008 - сп. Тайм

В началото на всяка година се прави оценка за постигнатото през изминалата година. В тази статия може да прочетете за най-важните открития според списаниe Тайм.На първо място списанието поставя ДНК тест за масово ползване. Тест който ще се може да се намери и купи във всеки магазин или аптека. Представянето на откритието е направено с интервю на съоснователката на теста и организацията с името 23andMe, което в буквален превод значи 23иАз или ако искаме да спазим римата 23иТи. Ан Уожиский (Anne Wojcicki) е жена на Сергей Брин съоснователя на гугъл, бременна е и е учила в Йеил. След час прекаран с нея в малкия офис, който се дели от нея и другия съосновател на 23andMe Линда Ейви (Linda Avey) в Mountain View, Калифорния, научаваме някои неща, които не могат да бъдат открити в интернет: кафето я прави замаяна, обича лъскави обувки и прясно опечен хляб и нейния нероден син има 50% вероятност да наследи паркинсон.

Да научиш и да споделиш твойте генетични тайни е сърцето на спорния 23andMe проект.
Слюнковия тест за 399 долара изчислява предразположението на човек към повече от 90
отличителни черти и състояния от плешивост до слепота. Въпреки, че 23andMe не е единствената компания продаваща ДНК тестове за широко потребление, те са тези който
предлагат този продукт на достъпна и по-ниска цена. Генетичните маркери 600,000 на брой, които 23andMe индентифицира и тълкува при всеки клиент са "вашият дигитален манифест" казва 35 годишната Уожиский, която специализира биология и е работила в здравните грижи. "Има още толкова много информация зад това което виждате в огледалото", казва тя. Ние сме в началото на нова персонална-генна революция, която ще проебрази не само начина по които се грижим за себе си, но и смисъла на думата лична информация. В миналото само елитни изследователи имаха достъп до техните генетични данни, но в наши дни личния генотип е на разположение на всеки, който поръча услугата онлайн и изпрати по пощата проба от слюнката си. Не всичко обаче е ясно когато се стигне до изпозването на тази информация - дебат повдигнат от 23andMe за въпроси започващи от колко са смислени тестовете до как да бъде предотвратена генетична дискриминация, но процеса е започнал вече и няма връщане назад. Така, че за списание Тайм иновативния генетичен тест за масово потребление на 23andMe е "Изобретение на годината" за 2008.

През 1997 филма "Гатака" го обрисува като кошмар, но човешкия генотип се появи и е едновременно истински бизнес и символ за състояние. Филмовия магнат Харви Уейнщайн (Harvey Weinstain) казва, че подкрепя 23andMe не само заради кинематографските възможности, които предоставя, но и защото: "Аз мисля, че това е много добра инвестиция. Това си е чисто медицинско и бизнес начинание". Гугъл е отпуснал почти половината от 8.9 милиона долара събрани инвестиции на фирмата, чийто клиенти са Уорън Бъфет, Рупърт Мърдок и Иванка Тръмп.

Уейнщайн не разкрива какво са му показали тестовете, но Уожиский и известният и съпруг дискутират без задръжки техните генетични недостатъци. Най-тревожното е рядка мутация, която дава на Брин възможност от 20 до 80% да се разболее от паркинсон. Също така има възможност техното дете по късно тази година да наследи съшия ген. "Не го намирам за злепоставящо по никакъв начин", казва Брин, който през септември писа за това в личния си блог. "Реших, че е прекалено трудно и почти невъзможно да го скрия, а и мисля, че след 10 години ще бъде напълно нормално да знаеш генома си."И въпреки, че Уожиский и Брин не са притеснени да коментират публично генетичните си
характеристики, други са. През май месец президента Джордж Буш подписа документ, които поставя извън закона работодатели и застрахователи, които дискриминират на базата на генетична информация. Щатите Калифорния и Ню Йорк се опитаха да спрат тестовете на основата, че не са лицензирани, но за сега безуспешно. Тревожно е, че нечий генетични данни може да засегнат някой семейства, които ще предпочетат семейни заболявания като шизофрения или Лу Герик да не стават публично достояние. А и какво ще се случи ако партьора ви настоява да види генома ви преди да задълбочи връзката? Такива хипотези за без край. А и някой изследователи твърдят, че тестовете са дефектни. "Неяснотите са прекалено големи", казва д-р Муин Куори, директор на Националната служба по публично генномно здраве към Центъра по контрол и превенция на заболяванията. Той също така изтъква, че е грешно да се натоварват хората с достъп до толкова предварителни и непълни данни. Много болести произхождат от няколко различни гена и се отключват от фактори на заобикалящата среда. След като по-малко от една десета от 20 000 гена се свързва с някое състояние, невъзможно е да се определи точно кой компонент е генетичен. "Ограниченото знание е опасно нещо", казва д-р Алан Гутмахер от Националния здравен институт.

23andMe не се притесняват от отправените критики към тях. " Някак си окровителствено е да се казва на хората, че не трябва да си правят тези тестове, защото 'не искаме да бъдат подведени или наскърбени'", казва Естер Дайсън член на борда. Възможно е тази информация психологически да помогне на хората: някои решават да променят начина си на живот към по здравословен. Брин например в момента спонсорира изследваня на паркинсон, а и не всички имат толкова обезпокоителни резултати като него. Нейт Гай на 19 г. разкри, че макар чичо му да е умрял от рак на простата, риска да заболее от същото е средностатистически. Той дори е публикувал видео по темата на YouTube. А и неблагоприатни открития могат да са в полза: "Сега имам извинение, че не мога да помня разни неща, защото памета ми вероятно е генетично увредена.", казва Гай. Уожиский и Ейви се виждат не само като бизнес дами, но и също като обществени филантропи. Със съгласието на техните клиенти те плануват да съберат генетичните следи на всеки и да ги включат в огромна база данни, която ще бъде разработвана за следи от мутации, които ни правят възприемчиви към определени заболявания и разработка на лекарства които да имат по-ефективно въздействие. "Вие дарявате вашата генетична информация", казва Уожиский. "Ние можем да направим големи открития ако само имахме малко повече данни. Всички ние носим тази информация и ако я съберем и освободим достъпа до нея, можем наистина да променим здравните грижи."